|
|
Тон в тон с историята: Асен Диамандиев и неговата революция в музикалната педагогика
Снимка ©
DFA
|
Асен Диамандиев е едно от най-значимите имена в българската музикална сцена през 20-ти век. Композитор, теоретик и педагог, той оставя незаличима следа както в развитието на музикалната теория, така и в образованието и културния живот на България. Роден на 16 ноември 1915 г. в Пловдив, той посвещава целия си живот на музиката, а неговият принос за музикалната култура на страната е безценен.
След завършване на гимназията, Диамандиев избира да продължи образованието си в Държавната музикална академия в София. През 1936 г. той успешно преминава през приемните изпити и се записва в теоретичния отдел на Академията. Като студент той има привилегията да учи при изтъкнати преподаватели като проф. Иван Цибулка и проф. Тодор Въжаров, които оформят основите на неговата музикална и педагогическа кариера.
След дипломирането си, Асен Диамандиев се връща в родния Пловдив, където започва кариерата си като диригент на Пловдивското певческо дружество. През 1946 г. под неговото ръководство хорът се утвърдил като една от най-значимите хорови формации в България. Сливането на мъжкия и женския хор през 1946 г. води до създаването на смесен хор, който бързо се утвърдил като представителен за Пловдив. Диамандиев успява да развие богат репертоар и да дирижира стотици концерти, като поставя силен акцент върху обучението на хористите по солфеж и вокална техника.
Неговата музикална дейност не се ограничава само до хоровото изкуство. Диамандиев проявява дълбок интерес към българския фолклор, което го води до създаването на първия професионален ансамбъл за народни песни и танци в България през 1948 г. Ансамбълът включва смесен хор, танцова група и оркестър от народни инструменти. Тази инициатива се оказва изключително важна за съхранението и популяризирането на българската народна музика, като същевременно поставя основите на новаторски музикални форми.
През 1946 г. Диамандиев започва работа в новосъздаденото музикално училище в Пловдив, което скоро ще стане второто висше музикално учебно заведение в страната. Той е един от основателите на институцията и съдейства за изграждането на учебни програми и организационната структура. Въпреки натовареността си като диригент, той не спира да се отдава на преподавателската си работа, като особено внимание обръща на солфежа и музикалната теория.
Една от най-значимите му инициативи е създаването на второто висше музикално училище в България. През 1964 г. в Пловдив се открива филиал на Българската държавна консерватория, който през 1972 г. получава автономия и става Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – място, което ще изгради поколения музиканти, композитори и хорови диригенти.
Диамандиев е и изтъкнат педагог, който създава методически пособия за обучение по солфеж, които до ден днешен са в основата на преподаването на музикална теория в България. В съавторство с Иван Пеев и Здравко Манолов, той разработва поредица от учебници "Начални солфежи", които стават класика в методиката на обучението по солфеж в детските и средни музикални училища.
На 31 януари 2019 г. с решение на Народното събрание Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив беше преименувана в чест на Асен Диамандиев. Този акт е признание за неговия изключителен принос към българската музикална култура и образованието. Проф. Асен Диамандиев е символ на издръжливост и отдаденост на музиката, като неговото наследство продължава да вдъхновява и да се разширява в съвременната музикална общност.
Днес, повече от 100 години след неговото рождение, Асен Диамандиев остава не само основоположник на музикалната академия в Пловдив, но и основна фигура в развитието на българската музика и музикално образование.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


